„ДОЖДЬ”
Михаил Валентинович Кульчицкий (1919-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЪЖД
Дъжд. Със стълбовете си отвесни
воден смерч пробива земна плът.
Сякаш, тук преместили се, вечно
сините колони ще стоят.
Ние сме на дъно океанско.
И дори да няма дъжд светът,
жадно през мъгливото пространство
птици с черни плавници летят.
Спи земята като Атлантида,
с водорасли скрила тук гори.
Под могила дебне скитски идол,
може да изплаши пес дори.
Моят дъх от тази бяла чаша
отлетя с мехурчетата там,
гдето гледа към земята наша
неоткрита досега звезда,
ще изскочи тя и после ще прелита,
дъното с проблясък ще бразди
и сърцата ни ще бият в ритъм
с древната флотилия звезди.
Ударения
ДЪЖД
ДЪжд. Със стЪлбовете си отвЕсни
вОден смЕрч пробИва зЕмна плЪт.
СЯкаш, тУк премЕстили се, вЕчно
сИните колОни ште стоЯт.
НИе сме на дЪно океАнско.
И дорИ да нЯма дЪжд светЪт,
жАдно през мъглИвото прострАнство
птИци с чЕрни плАвници летЯт.
СпИ земЯта като АтлантИда,
с водорАсли скрИла тУк горИ.
Под могИла дЕбне скИтски Идол,
мОже да изплАши пЕс дорИ.
МОят дЪх от тАзи бЯла чАша
отлетЯ с мехУрчетата тАм,
гдЕто глЕда към земЯта нАша
неоткрИта досегА звездА,
ште изскОчи тЯ и пОсле ште прелИта,
дЪното с проблЯсък ште браздИ
и сърцАта ни ште бИят в рИтъм
с дрЕвната флотИлия звездИ.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Кульчицкий
ДОЖДЬ
Дождь. И вертикальными столбами
дно земли таранила вода.
И казалось, сдвинутся над нами
синие колонны навсегда.
Мы на дне глухого океана.
Даже если б не было дождя,
проплывают птицы сквозь туманы,
плавниками черными водя.
И земля лежит как Атлантида,
скрытая морской травой лесов,
и внутри кургана скифский идол
может испугать чутливых псов.
И мое дыханье белой чашей,
пузырьками взвилося туда,
где висит и видит землю нашу
не открытая еще звезда,
чтобы вынырнуть к поверхности, где мчится
к нам, на дно, забрасывая свет,
заставляя сердце в ритм с ней биться,
древняя флотилия планет.
---------------
Руският и украински поет Михаил Кулчицки (Михаил Валентинович Кульчицкий) е роден на 22 август 1919 г. в гр. Харков. Първото му публикувано стихотворение е през 1935 г. в сп. „Пионер”. Учи в Харковския университет и в литературния институт „Максим Горки”. През 1942 г. завършва минометна школа и като старши лейтенант става командир на минометен взвод. Автор е на стихосбирката „Молодість” (1939 г.); след смъртта му излизат книги с негови стихове като „Самое такое” (1966 г.), „Рубеж” (1974 г.), „Вместо счастья” (1991 г.) и др. Основни теми в поезията му са романтиката на революцията и предусещането за трагичната съдба на неговото поколение. Загива на 19 януари 1943 г. на фронта, близо до с. Трембачьово, Луганска област.